Флоренция - Il Duomo

    Много мислех как да започна. Някои от вас ме познават от кулинарния блог, обмислях дали да не го дообогатя, но имам нужда страстта ми към Италия да има отделен дневник. От една страна искам да споделям с вас, така както я виждам и усещам, а от друга да подредя на едно място всичко научено, преживяно и прочетено, което би било много малко в сравнение с това, което тази необятна и богата на култура страна може да ни предложи. 

  И така с какво да започна? С Флоренция, защото съм била там и имам невероятни преживявания като човек, който винаги е харесвал историята на този град, сърцето на Ренесанса (Rinascimento). След като се върнах, бях жадна да науча повече, започнах да чета и да гледам филми за града и Тоскана, които грабнаха сърцето ми с красотата си. Оказа се, че не съм била достатъчно подготвена, но как би могъл човек, там на всяка крачка срещаш история? Сега мечтая да отида отново с всички нови знания, защото стъпила на La Piazza della Signoria, гледайки Il Palazzo Vecchio и La Loggia dei Lanzi, пред мен се разкрива една драматична история за Медичите (I Medici) и знам, че ще го преживея много по-силно отпpeди. Да, спокойно, не бързаме за никъде, ще ви разкажа отделно за всяко едно от тези места. 

Duomo di Santa Maria del Fiore

  

photo: annatoson in IG

               

    Il Duomo di Santa Maria del Fiore е най-актуалното място, грандиозно, един от символите на Флоренция, но не само, то е символ на стремежа на флорентинците към красота, съвършенство и необятност на мечтите. Стремеж към Бога. Строежът е започнал през 1293 г и въпреки че са знаели, че нямат технологията да го завършат и нямат знания как да направят купол с такава широка основа (Пантеонът в Рим), не са спряли и са вярвали, че някой ден ще се роди човекът, който ще успее. Пред този факт и тази красота на 6-7 века, съвременният човек стои безмълвен. 

Малко история:

    

  Козимо де Медичи (Cosimo de Medici, 1389-1464), син на Джованни ди Бичи (Giovanni di Bicci de Medici, 1360-1429), глава на банка Медичи, силно се е вълнувал от изкуство, бихме могли да кажем, че той е първият покровител на артистите в зараждането на Ренесанса, създавайки един интелектуален кръг и т.нар. Платонова академия във Флоренция. Баща му не е бил особено щастлив от тези увлечения на младия Козимо. Джованни е бил зает с това бавно и постепенно да затвърждава позициите на рода - в политическия и икономическия живот на Флоренция с всички възможни средства и е ангажирал синовете си с различни мисии. Негова е фразата "Понякога се налага да направиш нещо лошо, за да направиш нещо добро." И Джованни не пести никави средства. Любопитна е историята за това как успява с хитрост и премерени действия да инвестира в един пират - Балтазар Коса и да работи за избирането му през 1410 г. за Папа под името Йоан XXIII. По този начин банка Медичи поема управлението на финансите на Римската курия, което я превръща в най-влиятелната банка в Европа. След смъртта на баща си, Козимо е по-свободен да се отдаде на философия, изкуство и меценатство, без да забравя банковите и политически дела. Завършването на Дуомото е била негова фикс идея и е било постигнато с много страдания и трудности. Старите аристократични родове по това време са били много зле настроени към Медичите и са воювали с тях по всевъзможни начини - Ачайоли, Албици и Паци. Обвинявали са ги в корупция, че нямат благороднически произход и не са възприемали техните реформаторски идеи, нито за управлението на града, нито за изразходването на огромни средства за изкуство.

    Без да подценяваме вътрешната потребност на хората да преоткрият хуманизма след мрачния период на Средновековието, можем смело да кажем, че Козимо де Медичи с влиянието му, въздействието, което е имал върху хората и финансите си, се е превърнал в изключителен и задвижващ фактор на това Прераждане. Политика, продължена и след това от рода Медичи, с особено голяма любов от неговия внук - Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico, 1449-1492). Но да се върнем на Дуомото. Ето, че се появява човекът способен и решен да го завърши и неговото име е Филипо Брунелески (Filippo Brunelleschi) - златар и архитект, известен със сприхавия си и саркастичен характер. На една от сбирките на Козимо и кръга от артисти, той обявява, че има технология, показва пред всички едно яйце и ги пита как може да се задържи на равна повърхност. Никой не знае отговора. Тогава той чупи яйцето и слага двете половини една върху друга. Долната част е основа от подредени по специален начин тухли като рибена кост, така че да държи самия купол. Така, през 1436 г яйцевидният купол, както го наричат е завършен. Дуомото е най-високата сграда в града - 114, 5 м и за него са използвани 4 млн тухли. Брунелески е изобретил и машините, с които да изпълни проекта. Това е най-голямото културно произведение на Ранния Ренесанс, което напомня по технология на Пантеона в Рим, построен хилядолетие по-рано.

Filippo Brunelleschi (1377-1446)

 

    Когато говорим за Дуомото, ми се струва, че не можем да пропуснем едно важно събитие, случило се там. То изиграва важна роля в хода на историята на града. Убийството на Джулиано де Медичи, брат на Лоренцо Великолепния. 

Това е травматично събитие за Лоренцо, което бележи всички негови решения и действия на политическата сцена в така жестоката борба с неговите врагове. Времето е такова - ако не действаш, те убиват. Лоренцо е продукт на това време, но и на своята травма, която го задвижва и в крайна сметка го погубва. Така той от весел и миролюбив младеж, се превръща в Il Magnifico, известен със своята суровост и жестокост. 

    Заговорът Паци.

    Фамилията Паци (Pazzi) е стар и знатен флорентински род, с история над 500 години към онзи момент. Отказват се от титлите си, защото се заемат с банково дело, но винаги остават със самочувствието на благородници. Паци са основен враг на Медичи, въпреки че Лоренцо и Франческо де Паци са били приятели като деца. Според Франческо, Паци е родът, който трябва да управлява Флоренция и той е готов на всичко, за да възстанови справедливостта. Така той се обръща за помощ към няколко човека, за които знае, че биха имали полза от смъртта на Лоренцо. Единият е Джироламо Риарио, новият владетел на Имола, който е обзет от идеята да завладява територии. Другият е Франческо Салвиати, архиепископ на Пиза, племенник на Папа Сикстус IV и назначен от него, който също не е в добри отношения с Лоренцо. Де Паци наема кондотиера Джан Батиста да Монтасеко, който има заповед да нападне с войските си Флоренция, докато другите главни лица извършат нападението над Медичите на 26.04.1478 г на Великденска литургия в Дуомото. Папа Сикстус е дал благословията си за тази мисия, макар лицемерно да е наредил да няма кръвопролития, защото Главата на Църквата няма как да одобри отнемането на човешки живот. 

    Лоренцо успява да се спаси, но има жестока прорезна рана на врата, Джулиано обаче умира от множество рани по тялото си. Лоренцо е обзет от мъка и гняв, той се чувства изоставен от Господ, който е позволил да убият брат му, намира извършителите - Франческо и чичо му Якопо, отец Салвиати и Риарио, затваря ги в Palazzo Vecchio на Piazza Signoria и за назидание ги провесва през порозорците на палата пред очите на целия град. Дълго време, според източниците, докато Лоренцо е управлявал, фреските на обесените предатели, нарисувани от Sandro Botticelli (негов скъп приятел) на стената на Loggia dei Lanzi, са напомняли на хората за това мрачно събитие.

Loggia dei Lanzi, Piazza della Signoria

  Завладяваща е историята на Флоренция, но засега ще спрем дотук. Не обичам прекалено дългите статии. 

    До скоро и благодаря!

 

Източници: Н. Макиавели, "Флорентински истории" 

П. Стратърн, 

"Медичите - кръстниците на Ренесанса"