Lucrezia Tornabuoni - коя е тази жена?

Във фамилия Медичи има много влиятелни жени, както всички знаем. Днес ще ви разкажа за една от тях, която заслужава отделно внимание, защото е майка на Lorenzo il Magnifico и както той самият е казвал - "неговият най-голям вдъхновител". Lucrezia Tornabuoni e родена на 22.06.1427 г във Флоренция. Тя произхожда от благородна фамилия от Х век и е получила много високо образование за времето си. Била е добра в хуманитарните науки, както и в математиката и финансите. Обичала е литературата, изкуството, реториката и теологията. Можела е да чете на латински и гръцки език, което е било признак за много висока култура.

На 03.06.1444 г, Lucrezia се омъжва за Piero de Medici, син на Cosimo de Medici. Наричали са го Пиеро Подагричавия и той е първият официален владетел на Флоренция. Съюзът между двамата има изключителна полза за Медичите, тъй като се сродяват с благородна фамилия, нещо което се превръща в тяхна традиция, за да постигат властови позиции, тъй като често са упреквани за обикновения си произход. Пиеро е бил умен и спокоен мъж, Лукреция е била много мъдра и ерудирана жена, с успехи в дипломацията и сред културните среди, така че този брак се оказва балансиран и успешен. Те имат четири деца - Bianca, Lucrezia, Lorenzo и Giuliano. Козимо Старши е питаел дълбоко уважение към нея, наричал я е "Единственият мъж в семейството". Лукреция е имала усет и за бизнес делата на фамилията - купувала е вили, ферми и големи магазини в Тоскана, освен че е участвала в управлението на Банка Медичи. Била е известна с уменията си за водене на преговори, меценатство и благотворителност. Oтдадена на религиозни каузи, тя е помагала на жени и деца, сърцат покровител на изкуството, писател и поет, вдъхновявала дори собствените си внуци. Както пише Пол Стратърн "Няма съмнение, че голямо влияние върху Лоренцо има майка му Лукреция. Чрез характера и възпитанието й и силната й дълбоко артистична личност, тя внася в гените на Медичите една съзидателна частица, която до този момент не е изразена." Особено обичана и ценена от Полициано - поет от ранния Ренесанс, близък приятел на Лоренцо, който се превръща в основен фактор за разпространението на флорентинския език, кавалерството и културния интерес сред широкия кръг от обществото. След смъртта на Козимо, Лукреция се заема с банковите и бизнес дела на фамилията, а Пиеро е на легло заради влошеното му здравословно състояние. Загрижена за бъдещето, тя заминава за Рим, за да урежда годеж за синa й Лоренцо с дъщеря от благородническата фамилия Orsini. Когато Пиеро напуска живота, тя става основен съветник на сина си и е толкова отдадена и решителна да го подкрепя в целите и мечтите му, че допуска това да става на цената на лъжи и кражби от държавната хазна - "Флоренция подкрепя банка Медичи и банка Медичи подкрепя Флоренция." Мечтите на Лоренцо - да превърне града в истински, финансов и културен център на Европа с републиканско управление. Имайте предвид, че това е време, в което изобщо не говорим за Италия като държавата, която познаваме сега. Полуостровът е съставен от малки държави с техните области - Рим, Милано, Флоренция, Венеция и Наеполитанското кралство. Те са били в изключително сложни отношения, воювали са помежду си и са били в различно съотношение на силите - един път съюзници, друг път врагове, в зависимост от интересите и политическата ситуация. Това, което е успявало да ги обедини, са външни врагове в лицето на османски или френски войски. Лоренцо е мечтаел за пълно обединение, за единна държава, но всичките му идеи са били прекалено реформаторски за времето си и това му е печелило много врагове. Често е изпадал в ситуации, в които е избирал мир и е получавал война, така че много бързо разбира, че политиката не е чиста работа, както и смисъла на репликата "Понякога трябва да направиш нещо лошо, за да направиш нещо добро." Именно Лукреция в критичните политически моменти му дава увереност, докато Клариче, неговата съпруга, омекотява нрава му, успокоява страстите, за да може той да пристъпи към добре обмислени действия в името на Бога, тъй като тя е дълбоко религиозна. Понякога Лоренцо не е готов да плати цената на поражението в Божието име, времето е такова, че ако не си решителен, загиваш. Тези две жени в живота му сякаш нагласят моралния компас - рационални и политически адекватни решения обаче, не винаги могат да изглеждат морални. Хуманизмът, изповядван от Лоренцо е такъв - в основата си прагматичен, разчитащ на преценката на опита и на инстинктите за самосъхранение, не толкова на идеалистичните и религиозни принципи. Вярва, че човеците са отговорни за съществуването си, че те трябва да мислят и действат, а не да разчитат на живота извън възприятията. Въпреки това той го допуска - за него Бог съществува, защото той се чувства предаден от него. Също така вярва, че изкуството доближава човека до неговия Създател. За времето, в което се ражда и израства Лоренцо, е било изключително постижение да можеш да съчетаеш в душата и мисленето си толкова разностранни идеи, в едно време, в което хората ги противопоставят, воюват помежду си и вътрешно се разкъсват. Великолепни - в това име има и частица от великолепието на Лукреция!